Доброто не оставя следи

В месеца, в който има най-много благотворителни покани, „добри жестове“ и подаръци, ще си говорим за подкрепата, доброто и правилната помощ, за даването и получаването.

Помагането е изкуство. И както с всяка форма на изкуство, и помагането е нужно да бъде осмислено, практикувано правилно и разпространявано според верни критерии. Чрез помагането е нужно да се замислим за баланса, какво е редно, като имаме поглед към цялото, а не само към индивидуалното.

Всички сме взаимно зависими. Имаме нужда от помощта на другите, за да се развием и пораснем. И придобиваме смисъл, ако можем да помогнем на другите. Помагането е акт, който има полза и за двете страни. Затова е нужно да следим даването и получаването в живота ни, което не винаги е реципрочно. Например, в отношенията между родители и деца, „отплатата“ е възможна само до определена степен спрямо тях, защото дарът на живота не е съизмерим с нищо, с което можем да отвърнем. Можем да компенсираме доброто, само ако го предадем нататък и създадем условия за живота на някой друг. В този случай даващият е воден от едно съзнание за бъдещето, от което дарява, без да търси възвръщаемост. Той самият е получил достатъчно и има силата и желанието да подпомогне другите, които имат нужда и искат да бъдат подпомогнати. Само тогава помощта ще създаде връзка, а не разделение.

Според Берт Хелингер, основател на метода „семейни констелации“, има няколко добри порядки, които да имаме предвид, когато даваме, за да спазим баланса:

1. Да даваш само това, което имаш и да очакваш само онова, което ти е нужно.
   Получава се неравновесие, ако даваме от място, от което нямаме, (т.е. жертваме се), или ако получим нещо, от което нямаме нужда (непоискано добро). Същото е и ако очакваме да получим нещо от някого, което той няма (напр. отношение), или ако предложим като свой дар да поемем тежестта на някого (както често правят несъзнателно децата за родителите си). Доброто даване е когато можеш да предложиш само помощ без саможертва и без да се стремиш да отговаряш на очаквания. Помагаш със самосъзнание и уважение.
   
   
2. Да даваш не само за оцеляване, а за растеж.
   Много външни фактори са предварително заложени и непроменяеми – напр. генетични особености, конкретни събития, довели до текущо състояние, личната съдба на човека и т.н. Ако нашето помагане не вземе предвид тези фактори, помощта ще бъде безрезултатна. Тоест, добрата помощ обръща внимание и насочва погледа на страдащия към причините, довели до състоянието му, с емпатия и разбиране, без съжаление. Друг пример са родителите, които дават, докато детето има сила да застане само, и тогава му помагат да се отдели и да стане самостоятелно, вместо да продължат да дават. Тогава помощта дава сила и растеж и не се изчерпва само с покриване на липсите.
   
   
3. Да даваш, без да се опитваш да застанеш на мястото на родителя за този, на когото помагаш.
   Много често, особено в психологическата работа с хора, несъзнателно влизаме в роля на родител. Извън редките случаи, в които това е удачно, когато се правим на „по-добрия родител“ за човека, с когото работим, всъщност създаваме още по-голяма трудност за него. Освен, че не решава проблема си със своите родители, сега вече е изправен пред трудността да си тръгне и от помагащия. Неизменно терапевтът ще трябва все в някакъв момент да постави границите, които родителите не са поставили, и да „разочарова“ клиента си. Терапевтичното помагане изисква да държим в съзнанието си родителите на клиента си и да не се поддаваме на изкушението да бъдем по-специални от просто съпътстващи процеса му.
   
   
4. Да помагаш означава да събереш онова, което е било разделено.
   Причините за страданието ни почти винаги се коренят в отхвърляне – на ситуация, на страна в конфликт, на аспект от нас самите. Изкушението е да заемем страна и да подкрепим очевидно пострадалата. Но ако можем да държим съзнанието си върху цялото, а не върху индивидуалното, то тогава истинското помагане е в намирането на помирение между страните, частите, хората, или аспектите, които са разединени. За помагащия това е трудна задача, защото понякога има истински жестокости, несправедливости и злоупотреби. Но истинското помагане изисква да дадеш в сърцето си място именно за онези, от които страда или се оплаква човекът, на когото помагаш. И ако успееш да направиш това, ти самият постигаш онова, което би освободило в крайна сметка и онзи, на когото помагаш – помирение и покой. Истинската помощ не взима страна и не отсъжда правилно и грешно, добро и лошо.

Благодетелят не действа от лична вина, от морално превъзходство или от очакването за реципрочност („добра карма“). Той не поема отговорност за онзи, на когото помага, оставя себе си и другия свободен. Участва в едно по-голямо движение, чрез което е призован да се включи, след което и паралелно с това продължава своя собствен ход. Доброто не оставя следи.

И още малко относно подаръците. Даването и получаването между партньори е между равностойни – затова е нужно да бъде обмен. Принципът, който е добре да следваме, е: „повече от доброто, по-малко от лошото“. Когато получим нещо хубаво, да върнем малко повече от същото. Ако се случи негативен обмен, в който ненадейно получаваме нещо лошо, то тогава отмъщението не е алтернатива. Тогава негативното между двамата нараства. Прошката също не носи баланс, защото тя претендира, че „отменя“ грешката на другия, но не отменя неговата вина. Нужно е да намерим баланс, като поискаме някаква компенсация за създадения негативен баланс. Ако другият иска да направи това, което би компенсирало, тогава и двете страни могат да бъдат спокойни и да продължат в хармония.

И нека да помним, че подаряването задължава другия, дори и нашето намерение да не е такова. Важно е да усещаме какво създава любов, и да я подкрепяме да се движи в нарастващи кръгове, започвайки от центъра й – вътре в нас.

ЗАДАЧИ

1. Какво ИМАМ, което мога да дам?

Снимка: Arts Academy in the Woods Arts

Направете колаж, като използвате различни списания, по няколко теми:
Аз СЪМ… Аз МОГА… Аз ИМАМ… Аз ВЯРВАМ….

Напишете своите свободни асоциации и разсъждения по всяка от тях. Ако не намирате подходящи картинки, които да изрежете и залепите в колажа си, рисувайте!

Тези дефиниции ни насочват към същностни качества, които притежаваме, към истината за нас, към вътрешната ни сила, и когато застанем в тях, изграждат вътрешната ни СЕБЕСТОЙНОСТ. От нея можем да даряваме!

2. Благодарност

Направете картичка за благодарност - към хората, които смятате, че са ви помогнали или ви помагат, и не забравяйте да включите и себе си.

Благодарността ни прави щедри и добри, и създава щастие.

Може дори да стартирате ваш дневник на благодарността - с Икигай Дневникът на DO Moments можете да го правите всеки ден.

От усмихнатата страна на Живота винаги е по-хубаво!
Happy DO

От моята пощенска кутия и Arts&Therapy