Забави... и се влюби отново

„Реките знаят това: няма за къде да бързат. Ще стигнем там някой ден.”~ Мечо Пух

Преди малко над 2 години получих като подарък за добро представяне в компанията подарък - фитнес часовник (не просто гривна). Не е някаква тренд играчка, но ми позволява да следя нивата на стрес, дава ми приблизителна информация за кръвното налягане и пулса, брои ми дневните крачки. Когато усетя нещо не ок и сверя данните винаги се стремя да се "отдалеча" от стресова ситуация, да приема определена храна или да я избягвам в следващите дни, да забавя темпото.

Когато забавих темпото си дадох възможност да се огледам около себе си, да открия други хубави неща в ежедневието си, да направя нещо, за което уж все нямам време.

И ми помогна да се влюбя отново в живота.

Ще разкажа повече за това, но нека първо споделя една по-обща мисъл: забавянето може да ни накара да се влюбим във всичко... ако си го позволим.

Няколко примера:

Музика: Често слушаме музика, забързани в ежедневието си – докато отиваме някъде, докато работим, докато чистим. Но има едно сладко удоволствие просто да седнем и да изслушаме цял албум, както правехме преди, без да правим нищо друго освен да се наслаждаваме на музиката.

Работа: Често даваме лошо име на работата, защото може да ни се струва обременяваща, непосилна, изтощителна. Трябва да се принудим да я вършим. Но ако се забавим със задачите си, дадем им малко пространство и си позволим да се потопим напълно във всяка дейност... това може да трансформира преживяването. И то може да се почувства просторно и луксозно. 

Хранене: Много от нас бързат с храненето си, скролват в телефона си докато ядат, гледат телевизия или видео, четат (аз съм от тези), вършат някаква работа. Трудно е да се наслаждаваме на храната по този начин - храната няма вкус, ако не обръщаме внимание. Може да има нещо вкусно в това да забавим и да отделим цялото си внимание на храната си, дори за 5-10 минути. Опитайте и отдайте благодарност на това подхранващо ви красиво ястие пред вас.

Ходене: Обикновено, ако вървим, бързаме за някъде (поне аз, когато изляза с цел). Или се разхождаме за упражнения, но имаме заредена музика или подкаст, не си позволяваме да обръщаме внимание на разходката. Но забавянето и простото наслаждаване на пътя - дори ако е пътуване с крайна дестинация - може да бъде трансформиращо. Насладете се на това да сте навън, насладете се на краткото пътуване за преминаване от едно място на друго, насладете се на пространството между нещата, насладете се на движението на тялото си през пространството.

Разбира се, същата идея може да се приложи към всичко, не само към тези примери. Четене, упражнения, взаимоотношения, пиене на чай или кафе, ритуали сутрин или преди лягане. Позволете ми да се върна отново към темата за влюбването в живота, преди да ви заговоря за начина да забавите темпото.

Как забавянето ми помогна да се влюбя в живота... отново

Прочела съм куп статии (на 4 езика), написала съм не малко такива, имам и книги, които си чакат реда или такива, които прелиствам отново и отново. Но когато обстановката, връзката с партньора и разни ситуации са като на война с мен трудно можеше да ми се получи. Докато не започнах да си следя дейностите, които ме вкарват в червения индикатор на часовника ми. И започнах да ги отхвърлям една по една.

Първо поставих една токсична връзка на съвсем друго ниво. После много ясно разграничих нещата, които зависят от мен от онези, за които въобще не е нужно да се притеснявам. След това си създадох план за действие за важните за мен неща като си оставих време за нищоправене! Накрая Вселената сякаш ме чу и ми изпрати хора, които вибрират на една вълна с мен, готови просто за разговор без задължения.

Премахвай, за да добавиш! - Happy DO

Всичко това ми позволи да отделя време да се вгледам по-надълбоко в себе си, да опозная новия човек, в който се превръщах. Позволи ми да обръщам много повече внимание на малки (скромни) радости - да се нагушкаме с котарака, да си полегна когато ми се прииска, да ям каквото харесвам и е полезно за мен, да слушам любимата си музика по всяко време (не само когато няма кой друг да я чуе), да говоря и да се смея с приятели по всяко време на денонощието...

Забавих темпото на живеене, но това ми позволи да усещам нещата по-интензивно - на мирис, на вкус, на цвят и емоция - и да не се чувствам перманентно уморена или да рискувам да нараня душата си. Започнах да търся и да си създавам такива усещания почти всеки ден.

Тези по-чести и по-интензивни като усещане преживявания се превърнаха в място за повторно свързване със себе си. Понякога, докато се храня, пускам любимата си музика или слушам подкаст (някой ми беше казал, че така усвоявам по-добре храната - чрез звук). Друг път просто се наслаждавам на обстановката в парка, и нито часът, нито времето имат някакво значение. И всеки ден пиша в дневник.

Най-голямата изненада е колко много започнах да очаквам с нетърпение ежедневните си бавни специални преживявания! В тази тежка, изморителна ежедневна борба с всичко, която трябваше да „спечеля“… те ми дадоха място за спокойствие и самовглъбяване. По-бавното живеене идва със своите предизвикателства (често чувствам, че сякаш "вървя" твърде бавно), но донесоха и неочаквани радости.

След месец осъзнах, че отново съм се влюбила в живота, за първи път от десетилетия.

Начинът за забавяне и повторното влюбване

И така, как можем да приложим забавянето към всичко, което вече не ни вълнува?

Всичко започва с простото задаване на намерение за забавяне. Направих това за мен, защото съм убедена в ползите. Ако смятате, че има красива възможност, достъпна за вас, да забавите темпото с определена дейност, задайте намерението си.

След това намерете начин да не го забравяте. За стреса имах часовника, за да ми дава обратна връзка, ако нещо ме фрустрира твърде много. За храненето е полезно да оставите технологията настрана и да имате само храната пред вас. Същото нещо направете и за четенето, писането или пиенето на чаша чай/кафе.

След това намерете начин да се насладите на "вкуса" на дейността. Какво обичате в преживяването? Какви радости можете да откриете, ако държите ума и сърцето си отворени? Можете ли да си позволите да се насладите на това?

И накрая - обичам да имам чувство за очакване. Това е нещо като „Нямам търпение да бъда отново със себе си!“ Това е сладостта от натърпеливото очакване за игра, радост, удоволствие, простор. Винаги напускайте дейността с малко копнеж - не изтощавайте желанието си. По този начин, следващия път когато сте на път да извършите дейността, ще почувствате трепет в сърцето си.

В какво бихте искали да се влюбите отново?

„Усмихни се, дишай и върви бавно.“
~ Thich Nhat Hanh

В заключение ви споделям едно послание от Лео Бабаута:

Дишайте:

• Ако се чувствате претоварени, успокойте се и освободете напрежението с ... дишане.
• Ако се тревожите за нещо, което предстои или сте в капана на нещо, което вече се е случило, върнете се в настоящето с ... дишане.
• Ако се движите твърде бързо си напомнете да намалите темпото и да се наслаждавате на живота около вас с ... дишане.

Дишайте и се наслаждавайте на всички DO Moments от този живот. Те са твърде мимолетни и малко, за да ги пилеем.

Източник: по идея в пощенската ми кутия от Refind