Другата Коледа

Не са малко хората, които приемат коледния дух за нагъл гост, дошъл да им напомня за успешно скритите спомени. За други Коледа идва с едно тежко щракащо сметало на равносметките: "Още не съм започнал/а да спестявам! Какво ще стане в следващите години?", "Още нямам дете и дали изобщо ще имам?", "Тази година изпуснах толкова много възможности, защото трябваше да се съобразявам с всички!". Сякаш Коледа сочи с един костелив показалец и увеличава нашата неспособност да се справяме с различните аспекти от живота. И това изобщо не е случайно. На Бъдни вечер имаме късмети, ритуали, пожелания за всяка ценност, към която се стремим. Всичко това създава усещане за непременност. Всяка следваща Коледа можем да стоим изправени пред костеливия показалец и да гризем устни в невротично безпокойство кога най-сетне ще ни се случи "нормалният, добър живот"!

Коледната нощ като символ на всички успехи и ценни неща в живота до такава степен преекспонира неуспехите, че твърде много хора поемат по една нелогична спирала в мислите си. Тя се върти около усещането, че времето е изпуснато и около незнанието какво би могло да се промени в бъдеще. Завихря се по-силно около безсилието и се сключва върху неуспеха, защото хората смятат, че на Коледа трябва да се празнува справянето само в неговия ултимативен вариант. Нерядко Святата нощ е чудовище, което води орда от призраци на травматични събития: "На Коледа ме зарязаха!", "Преди Коледа откриха заболяване на баща ми.", "На Коледа катастрофирах!". Много хора са убедени във фаталността на Коледните дни, защото сякаш цялото вълшебство се е съсредоточило в посока щети и нещастия. Тези дни създават един суеверен ореол, който действа безотказно. Сякаш лошото в празничните дни е неизбежна гилотина, която не се знае откъде ще щракне, а жертвата на Коледното заколение ни оставя без изход.

Понякога Коледата е като един болезнен лакмус за това какво нямаме, какво не можем, какво не чувстваме. Тези празнични дни са едни от най-семейните. Затова именно по линия на близостта, връзката и принадлежността вървят тежките сравнителни идеи и неудовлетворените емоции. Сякаш точно сега усещаме най-силно, че нямаме истинска спойка с хората, с които искаме да празнуваме: "Семейството ми не е това, което искам, и по-скоро очаквам тези дни с напрежение и желание да си остана в работния режим.". Понякога Коледа, изваждайки ни от обичайното функциониране, ни кара да осъзнаем колко много сме се крили от реалните емоционални болежки. Колко старателно сме отбягвали решения или колко успешно сме замазвали нуждите си.

Не на последно място, Коледа е като един болезнен шаблон. Всички трябва да са усмихнати. Всички трябва да правят коледни сладки, да купуват шарени опаковки за безбройните подаръци. Да не говорим за радостта в сърцата, за топлината в очите, за непременно еуфоричното състояние. И какво ако не се чувствам по този начин?!? Ами ако искам да замина, да променя всичко, което познавам за Коледа?! Да изживея тези дни на място, което няма и помен от цялата лепкава сладост?

Затова не случайно през последните години се заговори за коледна депресия. Кои обаче са хората, най-уязвими пред нея?

ПОТИСНАТИТЕ ХОРА

Колкото повече еуфория наелектризира въздуха по време на тези светли празници, толкова "по-тъмно" става в душата и мислите на потиснатите хора. Тези празници за тях се заключват в безсмислеността и трудно могат да докоснат някоя струна. Депресията не се лекува магически с празнично настроение и дух. Тя може да е мъчителен спътник, който точно в този момент най-брутално да напомни за себе си. Липсата на слънчева светлина и топлина допринасят за мрачното настроение. Контрастът между блещукащите светлинки, приказни аромати и шумно пазаруване се отчита най-ясно с празнината и тъмнината в душата.

Всеки обаче може да намери място, в което да се почувства поне за известно време спокоен и стабилен - сред семейството, срещайки се със стар приятел от детството (или завърнал се от чужбина за празника), на някое ново и уютно местенце с компания, която знае, че се отразява добре на настроението му.

САМОТНИТЕ

Когато по различни причини партньорът липсва, човек усеща самотата най-болезнено точно по време на семейните празници. Това е времето, в което семейството се събира, разменят се подаръци и всеки мисли за другия с грижа и топлина, близостта е най-осезаема. Тогава се изостря чувството на самота и празникът може да се превърне в агония и самосъжаление. Човек желае по-бързо да свършат тези почивни дни или да се отдаде на работохолизъм точно по това време. Тогава ще поеме дежурство, ще е на разположение, ще е на друго място, но не и у дома, където ще усеща как кънти тишината. 

Не отказвайте покани на приятели заради самосъжаление или умора. Човек никога не знае в кой момент ще срещне интересни хора, ще бъде провокиран и ще може да отвори вратата на самотата и да я изрита с всичка сила.

ГУРБЕТЧИИТЕ

Великолепието, пищността на украсата и превъзбудените лица на хората, в чиято страна се намира, не могат да запълнят празнината в човека, който е отишъл на гурбет и е далеч от семейството си, от родителите си, от децата си, от партньора си. В дългите почивни дни той по скоро би се потиснал и натъжил, отколкото да изживее пълната гама положителни и зареждащи емоции. Вайбър връзката и дори виртуалното присъствие на красиво украсената маса с вкусната вечеря и парчето питка, отчупено за него, няма как да дадат истинския вкус на домашно приготвените гозби и  хляба, които е ял като дете. Нито прегръдката и аромата на заедността.

И все пак планирането на следващата отпуска и купуването на билети би бил прекрасен коледен подарък, зареден с очакване и надежда за милата среща с обичните хора. Направете го и заживейте с очакването.

ХОРАТА НА ПЛАНОВЕТЕ И РАВНОСМЕТКИТЕ

В края на годината и в началото на следващата обикновено се правят равносметки и се залагат нови цели и идеи във всяка сфера от живота. И аз съм от тези. Но възможността равносметката да не е с положителен знак е една от причините на някои хора да им се скапе настроението. Личната удовлетвореност в зряла възраст идва от две приоритетни сфери - интимна и професионална. Не си намерил подходящия партньор, любовта все те подминава, не си получил мечтаното повишение или поощрение в работата, не си отслабнал с 10кг и все още в теб е листовката за пилатес, която преди 3 месеца ти даде някой... Прекаленото планиране и задълбочен самоанализ могат да донесат тревога, напрежение, тъга и усещане за тотално несправяне. 

Не забравяйте, и тук хората са казали: "Нова година, нов късмет!". Няма никаква полза от самосъжаление. Време е да заложим реалистични цели в планерите си, които да раздробим на малки, осъществими в най-близко бъдеще стъпки. А кога да си помечтаем, ако не по Коледа?! Здравословно е.

ХОРАТА С НЕРЕАЛИСТИЧНИ ОЧАКВАНИЯ

Нереалните очаквания за празника също могат да донесат повече негативни емоции и напрежение, отколкото положителни. А умората от цялата подготовка може да провали и най-добре планираните дни и вечери.

Затова разпределете времето си така, че да можете да си почивате, и раздайте задачи според "експертността". Нека децата да са експертите в украсата. Съобразете възрастта им с поставените задачи. Разпределете пазаруването и готвенето между останалите членове на семейството, направете го заедно, а не се потапяйте в идеята, че само вие можете да направите всичко "както трябва". Ще се изненадате от уменията и знанията на човека до себе си, стига да дадете достъп до миксера, печката, котлона и декорирането на дома и масата.

В един момент Коледа се оказва най-големия и груб ръжен, който ни ръчка и нагло ни обелва като лук до най-болезнените ни слоеве. И какво можем да направим?

На първо място, да разберем, че времето и пространството, като основни ориентири на психиката, ни играят много груби шеги. Населяваме едно и също време и пространство в годината с едни и същи или сходни дейности. Провокираме сетивата си с едни и същи стимули. Влизаме в коловоз. Затова се появяват едни и същи мисли, емоции и очаквания. Едни терзания и същите страхове или непоносимости. Е, не е ли време да препрочетем в дневника си разбиранията за неуспеха като отчетем все пак това, което сме направили и постигнали като напълно ново в годината. Или фактите, които показват, че сме постоянни, упорити. Или пък моментите, в които сме се чувствали добре. От друга страна, не е ли по-добре да погледнем целите си като малки раздробени детайли от лего. Да ги подредим една по една, вместо да се бунтуваме срещу невъзможността да ги разберем в крайна им визия.

И не е ли време да излезем от обичайните ритуали и да създадем една нова Коледна приказка? Други действия, нови места. Нови сетивни усещания, съвсем различни идеи. Не е толкова невъзможно. Къде никога не сте били по това време? Според бюджета си можете да изберете и мястото. Какво не сте правили никога, но ви е човъркало с неговата странност? Защо все трябва да правите еднотипни подаръци? Или еднакво ухаещи ястия? Защо да не прекроите Коледа и да не я направите вашето преживяване с нестандартните си идеи? Нали точно за това е вълшебна!

по статия на д-р Ани Владимирова, психолог
допълнено с мои лични преживявания и усещания