На среща със себе си

Спомних си онзи ден, в който бях на среща със себе си. Зимен ден в средата на седмицата. Бях излязла от козметичния салон, в който се грижеха за всичките ми нокти (дааа, пълна програма). Не ми се прибираше веднага. Исках да удължа този момент – рядкото удоволствие да бъда навън сама, без график, без план.   Въпреки декемврийското време слънцето предлагаше едни прилични 13-15 градуса, предразполагащи към доста по-топли мисли. 

Разходих се по главната улица на града. Не е дълга, но за човек, който рядко излиза в центъра (и никога не е в крак с последните открития), изборът на кафе беше мини предизвикателство. Почти се бях отказала, когато… го видях.

Малко, кокетно, ново (или поне за мен) кафене. Усещането беше сякаш съм открила Светия Граал! Отвън – две масички с по два стола. Дилема къде да седна? Никаква! Мястото ме чакаше.  

Докато си хапвах топящата се в устата ореховка, се усетих как се връщам назад – в онези дни, когато търсех усамотение в атриума на офиса. Сега работя от вкъщи, но дали съм някога напълно сама? Мда, позна… не съвсем. Мистър Грей и Мис Шуша (разбирай – котките) следят стриктно всяко мое движение, без да ми оставят и секунда лично пространство. Обичам ги, но… понякога си мечтая за пет минути спокойствие и тишина без мъркаща опашка върху лаптопа ми. 

И тогава, докато отпивах бавно от горещото ароматно кафе в чашка с цветни африкански мотиви, една мисъл нахлу като неканен, но мъдър гост:  

Най-хубавото време е това, което даваш единствено и само на себе си!

Колко често се замисляме над това? Колко често отделяме време за себе си? Знам отговора - почти никога!

Препускащи през деня в стремеж да отметнем всички задачи от списъка си, опитвайки се да балансираме работа, семейство, лични проекти, социален живот, забравяме да спрем и да се огледаме. Да видим как светът се върти около нас. Жонглираме с милион неща, а накрая какво? Роботи на автопилот, програмирани да стигат от точка А до точка Б. 

Сами превръщаме живота си в сложни уравнения с безброй неизвестни. И потъвайки все повече в опитите да ги решим, се лутаме в житейския лабиринт без изглед за изход. Омотани в собствените си мрежи от мечти и стремежи, забравяме единственото важно: себе си!

Нали уж правим всичко заради нас и в името на нашето благополучие! Но се оправдаваме със себе си, когато не спазим срокове. Опитваме да наваксаме с тренировките, от които сме кръшнали заради друг "неотложен" ангажимент.  Бягайки по пътеката на живота 

🔹 не ни остава време да спрем.  
🔹 не си позволяваме да си поемем дъх.  
🔹 не се поглеждаме в огледалото – истински.

Забравили, срамуващи се или дори отричайки вглеждането в себе си се чудим защо другите не ни забелязват? Страхуваме ли се какво могат да видят те? Какво очакваме да открият?

Как могат другите да ни дадат своето време, когато ние нямаме време за себе си!?!

Докато разсъждавах върху всичко това дори не ми дойде наум да споделя в социалните мрежи. Но си направих снимки (и две селфита, защото, хей, трябва да документираме хубавите моменти!)

Сега ще го направя и се надявам да стигне до повече от вас:

Най-хубавото време е това, което даваш единствено и само на себе си!

Щастлива съм. Защото знам и умея винаги да намирам време за себе си! А ти?

От усмихнатата страна на Живота винаги е по-хубаво!
Ваша Happy DO ッ
* консултант, инструктор и треньор по щастливи случвания