20 Dec
20Dec

Хорхе Луис Борхес

След известно време някой научава тънката разлика между това да държиш една ръка и да задържиш една душа. И някой научава, че любов не е да заспивате заедно. Че една компания не значи сигурност... 

И този някой започва да научава...

Че целувките не са договори, а подаръците – обещания. 

И този някой започва да приема провалите си с високо вдигната глава и широко отворени очи. 

И той започва да строи пътищата си за днес, защото утрешният терен е прекалено несигурен за планове... а бъдещето има характеристиката да пада по пътя.

И някой започва да разбира, че дори слънчевата светлина може да изгаря, ако е прекалена. Така той засажда своя собствена градина и украсява собствената си душа, вместо да чака някой да му донесе букети цветя.

Разбира, че наистина може да издържи, че е наистина силен, че наистина струва и той научава и научава, и така всеки ден...

С времето научаваш, че да бъдеш с някого, който ти предлага добро бъдеще, значи, че след време ще поискаш да се върнеш в миналото.

С времето разбираш, че само някой, който е способен да те обича с дефектите ти, без да претендира да те променя, може да ти предложи цялото щастие на света.

С времето си даваш сметка, че ако си с някого, който само придружава самотата ти, след като се излекуваш от нея няма да искаш да го видиш никога повече.

С времето научаваш, че истинските приятели се броят на пръсти и който не се бори за тях, рано или късно ще се окаже обграден от фалшиви приятелства.

С времето научаваш, че думите, казани на прощаване, остават рана за цял живот.

С времето научаваш, че да се извини може всеки, но да прости е способна само някоя голяма душа.

С времето разбираш, че ако си наранил някой приятел, е възможно приятелството ви никога повече да не бъде същото.

С времето си даваш сметка, че независимо от това колко си щастлив с твоите приятели, все още продължаваш да плачеш за онези, които остави да си идат. 

С времето си даваш сметка, че опитът, преживяното с всеки един човек няма да се повтори.

С времето си даваш сметка, че онзи, който унижава или не цени другиго, рано или късно ще преживее същите унижения и подигравки, но умножени по много.

С времето научаваш да строиш пътищата си днес, защото утре е невъзможно.

С времето научаваш, че да прибързваш и насилваш нещата ги кара накрая да излезнат не както си ги очаквал.

С времето си даваш сметка, че не бъдещето, а моментът, който си изживявал тогава, е бил най-хубавият. 

С времето ще видиш, че даже и да си щастлив с онези, които те заобикалят, ще скърбиш за онези, които си отидоха. 

С времето ще се научиш да прощаваш, да молиш за прошка, да казваш "Обичам те", че тъгуваш за нещо, че се нуждаеш от нещо, че искаш да си нечий приятел! 

Но за съжаление, само с времето... 


Аз научих! А вие?


Оригиналът


Después de un tiempo, uno aprende la sutil diferencia entre sostener una mano y encadenar un alma. Y uno aprende que el amor no significa acostarse, y que una compañía no significa seguridad, y uno empieza a aprender…

Que los besos no son contratos y los regalos no son promesas, y uno empieza a aceptar sus derrotas con la cabeza alta y los ojos abiertos, y uno aprende a construir todos sus caminos en el hoy, porque el terreno de mañana es demasiado inseguro para planes… y los futuros tienen su forma de caerse por la mitad.

Y uno aprende que si es demasiado hasta el calor del sol puede quemar. Así que uno planta su propio jardín y decora su propia alma, en lugar de que alguien le traiga flores.

Y uno aprende que realmente puede aguantar, que uno es realmente fuerte, que uno realmente vale, y uno aprende y aprende… y así cada día.

Con el tiempo aprendes que estar con alguien porque te ofrece un buen futuro, significa que tarde o temprano querrás volver a tu pasado.

Con el tiempo comprendes que sólo quien es capaz de amarte con tus defectos y sin pretender cambiarte puede brindarte toda la felicidad.

Con el tiempo aprendes que si estás con una persona sólo por acompañar tu soledad, irremediablemente acabarás no deseando volver a verla.

Con el tiempo aprendes que los verdaderos amigos son contados y quien no lucha por ellos, tarde o temprano, se verá rodeado sólo de falsas amistades.

Con el tiempo aprendes que las palabras dichas en momentos de ira siguen hiriendo durante toda la vida.

Con el tiempo aprendes que disculpar cualquiera lo hace, pero perdonar es atributo sólo de almas grandes.

Con el tiempo comprendes que si has herido a un amigo duramente es muy probable que la amistad nunca sea igual.

Con el tiempo te das cuenta que aún siendo feliz con tus amigos, lloras por aquellos que dejaste ir.

Con el tiempo te das cuenta de que cada experiencia vivida, con cada persona, es irrepetible.

Con el tiempo te das cuenta que el que humilla o desprecia a un ser humano, tarde o temprano sufrirá multiplicadas las mismas humillaciones o desprecios.

Con el tiempo aprendes a construir todos tus caminos en el hoy, porque el sendero del mañana no existe. Con el tiempo comprendes que apresurar las cosas y forzarlas a que pasen ocasiona que al final no sean como esperabas.

Con el tiempo te das cuenta de que en realidad lo mejor no era el futuro, sino el momento que estabas viviendo justo en ese instante.

Con el tiempo verás que aunque seas feliz con los que están a tu lado, añorarás a los que se marcharon.

Con el tiempo aprenderás a perdonar o pedir perdón, decir que amas, decir que extrañas, decir que necesitas, decir que quieres ser amigo, pues ante una tumba, ya no tiene sentido. Pero desafortunadamente, sólo con el tiempo…



Източник за испанската версия - institutespasa.com
Превод по смисъл - Happy DO
Photo - Internet

Коментари
* Имейлът няма да бъде публикуван в сайта!