Някои неща, хора, книги, цитати... те намират тогава, когато имаш нужда от тях.
Когато ти е нужен сигнал, знак, урок или потвърждение.
Едно такова беше този текст от Айн Ранд:
***
Случва се, някой да влезе в сърцето ти.
Ей така, като случаен посетител.
Поканил си го там без причина.
Без да знаеш защо правиш му място...
В тясното сърдечно предверие, вече има настанени твои си хора - всеки с конкретни основания там седи.
Сърцето е тясно пространство.
През него минават стотици хора, но колко от тях задълго заемат скамейките за заслужена обич?
Можеш да посочиш всеки един и защо си му отредил мястото там.
А този си приел без причина, само по усет.
Дори гониш свой от сърдечния си уют, за да му направиш място.
Не знаеш защо е там и защо не искаш да го пуснеш, с онези, които минават за малко.
Сложиш го на първа позиция и не знаеш защо.
Нито до кога, нито дали ще боли, нито дали трябва...
Просто му се усмихваш.
Ей, така, от усет!
Ако не можеш да изкараш някого от сърцето си, най-вероятно мястото му е там.
Може би, един ден ще ти даде крила, а може и да се окаже камък на шията.
Но, при всички случаи ще те научи на нещо.
*Айн Ранд
Никога няма да можеш да избягаш от сърцето си. Така че слушай какво ти говори то.