Травмиращите вярвания

Животът ни е като манджа с грозде. Гадна, но трябва да си я ядем.

Всички носим травми от детството си. Някои успяват да се преборят с тях, други си ги носят до края на живота си. И когато обвиняваме някого за нашите нещастия винаги забравяме, че той също носи нещо в душата си, оставено там от тези преди него... Това е един порочен кръг и само от нас зависи дали от тази манджа с грозде ще направим вино - елексирът на боговете, както казват древните.

Споделяла съм, че не съм някакъв "кoуч", психолог или владееща вълшебни практики, още по-малко вълшебна пръчица. Единственото нещо, което познавам, е да работя със себе си и върху себе си. Дълго време бях мълчалив наблюдател на случващото се около мен, приемах без особено роптаене (нищо, че съм черната овца и странната в семейството) родови случки и неприятни ситуации. Болеше и още боли. Не мога да "поправя" другите, но мога да приема и поправя себе си. Да простя, че те са такива и да приема, че аз съм част от това. Постигам всичко това с писане, много писане. И не пиша на някой. Пиша със себе си. И вярвам, че Вселената има отговори, защото всеки от нас е една Вселена.

Всички отговори се крият вътре в нас - клише, но точно за това е вярно. Стига да имаме куража да стигнем до ядрото, да разберем и приемем. И да заживеем собствения си живот, необремен от родови травми и тъжни хора.

Стиска ли ви?

Икигай ДневникЪТ на DO MOments е на ваше разположение. Може да бъде ваш приятел в пътешествието ви към себе си.

Днес, след разговора под поста в инстаграм по тази тема, ми се завъртя един въпрос в главата - защо някои хора не се поддават на травмиращи вярвания? Как успяват от деца да следват собствения си път без или въпреки налаганите от родители правила и поведения? Как успяват примерно да продължат да шият изчанчените си дрехи дори когато майките им им казват, че това са глупости и така не се прави?

Много интересен въпрос, нали?

Така се роди тази статия.

Да преодолеем травмите от детството - пътят към здравословни отношения с децата ни

Детството е период на формиране, в който сме най-уязвими и податливи на влиянието на околните. Травмиращите преживявания в ранна възраст могат да окажат трайно влияние върху психиката ни, емоционалното ни състояние и способността ни да изграждаме здравословни отношения.

Влиянието на травмите от детството

Травмите от детството могат да се изразяват в различни форми:

Емоционално пренебрежение: Липса на емоционална подкрепа, внимание и любов от страна на родителите.

Физическо насилие: Побой, удряне или други форми на физическа агресия.

Емоционално насилие: Оскърбления, унижения, заплахи, критики или други форми на емоционална агресия.

Сексуално насилие: Всякакъв вид сексуален контакт или сексуално експлоатиране на дете.

Тези преживявания могат да доведат до редица негативни последици, включително:

• Ниско самочувствие: Чувство на несигурност, некомпетентност и безценност.
• Проблеми с доверието: Трудност с проява на доверие към други хора, включително интимни партньори и приятели.
• Проблеми с регулиране на емоциите: Трудност при справяне с гняв, тъга, страх.
• Посттравматично стресово разстройство: Психично разстройство, което може да се развие след преживяване на травмиращо събитие.
• Депресия и тревожност: Психични разстройства, които могат да се появят в резултат на травматични преживявания.

Влиянието на травмите върху отношенията ни с децата

Травмите от детството могат да окажат негативно влияние и върху способността ни да изграждаме здравословни отношения с децата си. 

Някои от най-често срещаните проблеми са:

Авторитарно поведение: Прекомерно контролиране, критикуване и налагане на собствените си желания и ценности на детето.

Непоследователност: Липса на ясни правила и граници, както и промяна в поведението и отношението към детето.

Емоционална дистанция: Трудност при изразяване на емоции и чувства към детето, както и липса на емоционална близост.

Пренебрежение: Липса на внимание към нуждите на детето, както и липса на емоционална и физическа подкрепа.

Как да преодолеем травмите?

Преодоляването на травмите от детството е дълъг и труден процес, но е напълно възможно. 

Някои от най-ефективните методи са:

Групи за взаимопомощ: Срещи с други хора, които са преживели подобни травми, за да споделите своя опит и да получите подкрепа.

Практикуване на техники за релаксация: Медитация, йога, дихателни упражнения и други техники, които могат да ви помогнат да се справите с тревожността и стреса.

Грижа за себе си: Здравословно хранене, редовни упражнения, качествен сън, писане в дневник и други дейности, които могат да ви помогнат да се чувствате по-добре физически и психически.

Психотерапия: Работа с терапевт, който може да ви помогне да разберете и осъзнаете травмите си, да се справите с емоциите си и да изградите здравословни coping механизми.

Действително обаче, някои хора са по-устойчиви на травмиращи вярвания и влиянието на родителите си.

Ето няколко причини това да е така:

1. Силна воля и самостоятелност:
   Тези хора са склонни да бъдат независими и да мислят с главите си. Те не се страхуват да отстояват мнението си, дори когато е различно от това на околните. Те имат силна воля и са решени да следват собствения си път.
   
   
2. Здравословно чувство за себе си:
   Тези хора знаят кои са и какво искат от живота. Те са уверени в себе си и не се поддават на чуждо мнение. Те имат здравословно чувство за себе си и не се страхуват да бъдат себе си.
   
   
3. Подкрепа от други хора:
   Тези хора може да са имали подкрепа от други членове на семейството, приятели или ментори. Тази подкрепа може да им е помогнала да се справят с трудностите и да устоят на натиска от страна на родителите си.
   
   
4. Положителни преживявания:
   Тези хора може да са имали положителни преживявания в детството си, които са им помогнали да изградят увереност и самостоятелност. Тези преживявания може да са им помогнали да се научат да се справят с трудностите и да отстояват себе си.
   
   
5. Личностни фактори:
   Някои хора просто са по-устойчиви от други на травмиращи вярвания и влиянието на околните. Това може да се дължи на генетика, темперамент или други фактори.

Важно е да отбележа, че не е нужно да се поддавате на травмиращи вярвания.

Винаги можете да изберете да следвате собствения си път.

Ето няколко съвета как да се справите с влиянието на родителите си сами:

• Поставете граници.
• Не се страхувайте да кажете "не".
• Научете се да отстоявате мнението си.
• Потърсете подкрепа от други хора.
• Не забравяйте, че вие сте отговорни за собствения си живот.

Не се страхувайте да бъдете себе си.

Ако ви е трудно да се справите сами потърсите помощ от терапевт или друг професионалист. Те могат да ви помогнат да разберете по-добре себе си и да изградите здравословни отношения с родителите си.

Сега вероятно много бързо ще ми опонирате с: 

"Добре казано, но как това се случва в детска възраст, когато нямаме възможност да избираме какво и как да правим? Обикновено всичко "насадено ни" се случва точно тогава."

Вярно е, че детството е период, в който сме най-уязвими и податливи на влиянието на околните, особено на родителите си.

Но това не означава, че сме безсилни.

Дори и в ранна възраст можем да развием известна степен на самостоятелност и устойчивост. И някои хора са го направили. Вероятно несъзнателно, но...

Ето няколко начина как това е могло да се случи:

1. Силна връзка с друг възрастен:

Понякога детето може да намери подкрепа и опора в друг възрастен, например баба, дядо, учител или друг роднина. Тази връзка може да му помогне да се справи с трудностите и да устои на натиска от страна на родителите си.

Не прекъсвайте такава връзка! И си задайте въпроса защо я има!

2. Положителни преживявания:

Дори и в трудни условия, децата могат да имат положителни преживявания, които да им помогнат да изградят увереност и самостоятелност. Тези преживявания могат да бъдат свързани с успехи в училище, приятелства, хобита или други занимания. Насърчавайте ги с положителни похвали.

3. Вродени качества:

Някои деца просто са по-устойчиви от други на влиянието на околните. Това може да се дължи на генетика, темперамент или други фактори.

4. Случайности:

Понякога "случайни" събития или срещи могат да окажат влияние върху развитието на детето и да му помогнат да изгради собствена гледна точка. Важно е да се отбележи, че не всички деца, които са изложени на травмиращи вярвания, ще се поддадат на тях.

Някои деца ще успеят да се справят с трудностите и да изградят здравословен и щастлив живот.

Ако се притеснявате за влиянието, което оказвате върху детето си, може да ви е полезно да потърсите помощ от терапевт или друг професионалист. Намерете начин да разберете по-добре себе си и да изградите здравословни отношения с детето си.

Ето няколко съвета за това как да отгледате самостоятелно и уверено дете:

• Осигурете му безусловна любов и подкрепа.
• Уважавайте неговото мнение и чувства.
• Помогнете му да развие собствени интереси и таланти.
• Насърчавайте го да бъде самостоятелно и да отстоява мнението си.
• Бъдете добър пример за него.
• Не забравяйте, че всяко дете е различно.

Няма универсален подход за това как да отгледате самостоятелно и уверено дете. Най-важното е да обичате детето си и да му осигурите среда, в която да се чувства сигурно и ценено.

Но... изтървали сме този период. 

Детето ни вече е голям и самостоятелен човек и за съжаление нашите травми и желанието ни да избягаме от тях са нанесли такива и на него. То живее обременен живот. Как можем да му помогнем?

Много хора, и предимно майки, се чувстват виновни за травмите, които са нанесли на детето си. Това е често срещано чувство сред родители, които са преживели трудности в собственото си детство. Децата може да са просто нещастни и да се носят без цел и смисъл в живота си. Или дори по-страшното - да са изпаднали в крайности със зависимости.

Важно е да знаете, че не е късно да помогнете на детето си.

Ето няколко начина как можете да го направите:

1. Говорете с него.

Споделете с него чувствата си и му кажете, че осъзнавате как вашите травми са му повлияли. Бъдете честни и откровени с него. Покажете му, че го обичате и го подкрепяте.

2. Потърсете помощ за себе си.

Открийте някой, който може да ви помогне да разберете по-добре себе си и вашите травми. Някой, който може да ви научи как да се справите с трудностите и да изградите здравословни отношения с детето си.

3. Насърчете детето си да потърси собствена помощ.

Може да е полезно за вашето дете да потърси специализирана помощ и/ли група за подкрепа. Това може да му помогне да разбере себе си и да се справи с травмите си.

4. Бъдете търпеливи.

Промяната не се случва за една нощ. Бъдете търпеливи със себе си и с детето си.

5. Не се отказвайте.

Важно е да не се отказвате от детето си. Продължавайте да го обичате и подкрепяте. Важно е да запомните, че не сте сами.

Много родители са се справили с подобни трудности. С търпение, постоянство и подкрепа можете да помогнете на детето си да изгради здравословен и щастлив живот.

Ето няколко ресурса, които може да ви бъдат полезни:

Асоциация "Родители"

Национална мрежа за децата

Фондация "SOS Детски селища България"

Не се колебайте да се обърнете към тях за помощ. Не сте сами.

Вашата вина е пречка в живота на детето ви.

"О, моето дете е прекрасно, мисли разумно, дори прекалено. Имаме добра връзка, но понякога ме обвинява за някои мои решения, които са повлияли на формирането му като личност. И осъзнава, че това е пречка в живота му. "

Вашата вина е пречка в живота на детето ви. И то осъзнава това. Това е важна стъпка, но може да е трудно за детето ви да се справи с тези чувства. След като сте преодолели собствените си травми, можете да помогнете и на детето си.

Ето няколко съвета как да го направите:

1. Приемете отговорност за своите действия.

• Важно е да признаете пред детето си, че сте направили грешки.
• Покажете му, че осъзнавате как вашите решения са му повлияли.
• Не се оправдавайте и не се опитвайте да омаловажавате действията си.
• Бъдете отворени и честни с него и го насърчавайте да споделя своите мисли и чувства с вас.

2. Помолете го за прошка.

• Кажете му, че съжалявате за болката, която сте му причинили. 
• Покажете му, че сте готови да се погрижите за него. 
• Създайте атмосфера на доверие и сигурност. Уверете се, че детето ви се чувства сигурно и може да ви се довери.

3. Бъдете търпеливи и разбиращи.

• Може да отнеме време на детето ви да ви прости.
• Бъдете търпеливи и му дайте време да се справи с чувствата си.
• Децата, чиито родители са преживели травми, може да се нуждаят от повече време и внимание. 
• Опитайте да разберете и техните нужди.

4. Осигурете емоционална подкрепа.

• Бъдете емоционално достъпни за вашето дете и му показвайте, че го обичате и го подкрепяте. 
• Насърчавайте го да говори за своите емоции и му помогнете да се справи с тях по здравословен начин.

5. Бъдете готови да се промените.

• Покажете на детето си, че сте готови да се промените и да станете по-добър родител.
• Докажете му, че сте готови да го поставите на първо място.

6. Прекарвайте качествено време заедно. 

• Прекарването на смислено време заедно е от съществено значение за изграждането на силни отношения с детето. 
• Отделете време за дейности, които харесвате, и се наслаждавайте на компанията си.

Всичко това може да ви помогне да се справите с чувството за вина и да изградите здравословни отношения с детето си.

Важно е да запомните, че не е късно да поправите връзката с наследника си.

С търпение, постоянство и любов можете да изградите здравословни и щастливи отношения с детето си дори и в по-късната му възраст.

Ето няколко книги, които може да ви бъдат полезни:

"Как да говорим с децата си, за да ни чуят" от Адел Фабер и Елейн Мазлиш

"Петте езика на любовта" от Гари Чапман

"Израстване без травми" от Лори Готлиб

В заключение

Преодоляването на травмите от детството е труден, но важен процес, който може да ви помогне да изградите по-здравословни отношения не само със себе си, но и с децата си.

С търпение, постоянство и любов можете да създадете силни и емоционално подхранващи отношения с вътрешното си АЗ, с вашите деца и със заобикалящия ви свят.

От усмихнатата страна на Живота винаги е по-хубаво - Happy DO ッ

Споделянето е грижа.

Радвам се, че прочетохте тази статия! Подкрепете работата ми, като споделите статията сега с вашите близки и всички, които могат да се възползват от знанията.