Писмо до теб

Здравей, скъпо момиче!
(за мен ти винаги ще си останеш момиче...)

На днешния ден ми се прииска да ти пиша. И ето ме тук, седнала пред празния лист в опит да излея чувствата си... В опит да те успокоя...

Много се тормозиш, скъпо момиче.

Много се подценяваш...
Спри се малко.
Почини си.
Отдъхни си.

Твърде строга си към себе си, скъпо момиче!

Обвиняваш се за грешките, които си допуснала, и за тези, които си мислиш, че ще допуснеш. Забравяш, че те са част от пътя ти. Те са крайъгълните камъни на твоето израстване. Как щеше да калиш волята си, ако не беше падала и ставала? Как щеше да добиеш смелост, ако не беше познала страха и не се беше научила да го преодоляваш? Как щеше да си себе си, ако не се беше губила и отново намирала?

Обвиняваш се, че не си перфектна. Но никой не е перфектен, скъпо момиче. И точно в това се крие твоята перфектност. В "дефектите" ти се крие твоето обаяние и твоята неповторимост. Не се опитвай да ги "изгладиш". Не се опитвай да се сравняваш с другите. Не искай да си като другите. Погледни се в огледалото. Красива си точно такава, каквато си! Погледни в душата си! Прекрасна си точно такава, каквато си!

Обвиняваш се, че се чувстваш слаба и ранима. Но точно тази крехкост е изворът на твоята женска сила. Не се плаши от болката. Болка има в живота на всеки. Важно е как реагираш на нея. Научи се да приемаш болката като другото лице на щастието. Като бурята, която ти помага да оцениш слънчевия ден. Като нощта, която кара душата ти да се чувства възродена с настъпването на утрото. Като липсата, която ти помага да видиш пълнотата...

Обвиняваш се, че по-често слушаш сърцето си и по-рядко разума. Но нали това значи да си жена?! Това значи да живееш, да рискуваш, да не се страхуваш! Това значи да отстояваш същността си, дори когато ти се струва, че хората около теб вече не те познават. Това значи да се бориш за мечтите си, дори когато никой друг не вярва в тях. Това значи да си готова да се изправиш срещу целия свят, защото знаеш, че най-важното е да не си срещу себе си!

Обвиняваш се, че не прекарваш достатъчно време със семейството си/с децата си/с приятелките си... А прекарваш ли достатъчно време със себе си? Кога за последно направи нещо, без да се съобразяваш с някой друг? Кога за последно постави себе си на първо място? Кога се възнагради за всички усилия, които полагаш, и за жертвите, които правиш? Искам да запомниш, скъпо момиче, че преди да се погрижиш за останалите, трябва да се научиш да се грижиш за себе си! Преди да носиш другите на раменете си, трябва да се научиш да носиш себе си! Преди да вдъхваш сили на останалите, трябва да вдъхнеш сили на себе си!

Позволи си отново да се смееш, както го правеше преди години - без задръжки, без ограничения, без предубеждения! Позволи на пламъка в очите си да се върне! Позволи на кръвта си отново да закипи! Позволи на мечтите си да се възродят! Позволи си да живееш, скъпо момиче! 

Твърде много чака, твърде много отлага!

А сега чети внимателно и повтаряй след мен:

Аз съм красива – точно такава, каквато съм!
Аз съм добра – точно такава, каквато съм!
Аз съм силна – точно такава, каквато съм!
Аз съм мъдра – точно такава, каквато съм!
Аз съм смела – точно такава, каквато съм!
Аз се обичам – точно такава, каквато съм!
Аз се гордея със себе си – точно такава, каквато съм!

И аз се гордея с теб, скъпо момиче!
Никога не го забравяй.. ❤

автор: Гергана Лабова
от Страничката на Силвия

И нещо споделено от Maya Lyubenova след "получаването" на писмото в коментар към поста /без редакция/:

Толкова е вярно и истинско ,сякаш всичко това е написано лично за мен защото всичко написано тук съм аз и сякаш някои е оцелил в сърцето ми и е разпознал цялата тази болка ,скритото мое аз което съм подтискала .Благодаря ,че ми показа чрез тази истина мен самата и ми вдъхна кураж,увереност,вяра ,надежда сила борбен дух ,за да мога да се преоткрия и да моето чисто,добро ,истинско ,вярно и любящо сърце ,хубаво е да погледна в себе си и да помисля над много неща ,за да мога отново да бъда аз .Заслужава си да дам шанс на себе си отново да бъда щастлива и да мога да се усмихна широко пред огледалото и да си кажа ,ти заслужаваш да се обичаш ,за да те обичат и другите и да поставя и себе си на първият ред ,за да се науча да се отстоявам като човек,личност и жена макар и да съм добра и да се грижа за всички около мен първо трябва да го направя към себе си без да се замислям .По прекрасна от тази истина не може да има това ми дава стимул ,за да привлека положителните ,истинските ,чистите и добри емоций които напират в мен ,а аз само ги потискам и скривам ,време е за ново начало ,нов път и нова глътка въздух към моето сърце и душа които бленуват за моето ново аз.

А какъв ще бъде твоя отговор? Сподели ни в коментар.

Не забравяйте, че от усмихнатата страна на Живота винаги е по-хубаво.

Може да ви е полезно да прочетете и
Без тези 15 неща ще сме по-щастливи