19Apr
Имало едно време едно решение.
Изглеждало разумно, симпатично, даже малко вълнуващо.
Докато… не се оказало, че не било „онова правилното“.
И после – добре дошла, Вина.
(Не онази с гроздето. Другата. От лепкавия вид.)
Преди време взех едно решение, което ме научи на много… но и ме прецакваше дълго време. Помогнах на близък с голяма сума пари, за нещо, за което вътрешно усещах, че няма да се случи по желания план. Интуицията ми махаше с голям червен флаг: „Не го прави!!!“, а умът ми я потупваше по рамото: „Шшшт, помагаш на близък, пари се правят, ще се справим.“
Е, справих се. Но знаете ли какво е усещането? Първо идва лека паника. После - дежурното самобичуване:
„Ако бях помислила още малко…“
„Ако не бях се подвела…“
„Ако имах машина на времето…“
(Спойлер: нямам. Имам само кафе и опит.)
Месеци по-късно още си "гледах" вътрешния филм. Като лош сериал: „Грешното решение - сезон 3“.
Докато не спрях, не се засмях и не си казах: „Добре, де, поне вече ще го разпознавам отдалече. И вече няма да си давам вниманието и парите ей така.“
Вината от „грешните решения“ е като лоша сапунка - връща се и в сезон 7, дори когато си мислим, че сме приключила с нея. И винаги има вътрешен монолог, в който сме главен герой, режисьор и обвинител едновременно.
Защо толкова ни боли?
Защото сме били добри. Искали сме да направим най-доброто. Да изберем умно, със сърцето, „правилно“. Но не сме имали цялата информация. Или сме имали, но сме били уморени, разсеяни, наивни, влюбени, прегорели, в паника... Отметнете си поне едно. Аз ги събирам в албум.
И после идва умът – най-добрият адвокат на обвинението - и започва:
- „Е как можа? Не виждаш ли, че това беше грешка?“
- „Трябваше да знаеш!“
- „Пак ли?“
Малко реалност:
С времето научих нещо важно. „Грешните“ решения не са грешка. Те са път. Често прашен, криволичещ, понякога леко кален… но път, който води нанякъде. И ако се осмелим да погледнем с по-меко око на себе си, ще видим, че всяко решение - дори и най-кривото - носи нещо със себе си.
10 неща, които да напомнят и на вас, че няма смисъл да се самоизяждате от вина за "грешните" си решения
Какво можем да направим с вината?
Знаете ли кога най-често ми идва да се навра под одеялото и да не се показвам?
Когато вътрешният ми критик се появи с ръце на кръста и глас като злобна леля на съседско събрание: "Е, и сега, доволна ли си от това решение?"
Но истината е, че вината от така наречените "грешни решения" ни носи повече главоболие, отколкото смисъл. И ето 10 добри причини защо да не се разпъваме на кръст, дори когато сме сбъркали:
1. Всяко решение ви прави автор в собствения ви живот
Може да е било малко странно, може да е било наивно... но е било вашето СОБСТВЕНО решение. А това значи, че не сте пасивна жертва на обстоятелствата. Акт на свобода е. Моята Англия го потвърждава - една пролет заминах импулсивно, защото имах нужда от глътка контрол. Получих и дъжд, и control freak шеф. Но тогава вярвах, че е правилно. И това стига.
2. Разочарованието е като фитнес за душата
Никой не става суперустойчив от бонбони и похвали. Но и вечните тренировки за най-лошия развой на събитията само отслабват способността ни да бъдем устойчиви. "Лошите" решения ни тренират – да дишаме, да се справяме, да гледаме с други очи. Важното е не дали ще паднем, а дали ще станем… и дали ще си направим кафе след това.
3. Те учат на прошка ... най-вече към себе си
Най-строгите обвинилите за "лоши решения" сме си ние самите. Най-лесно е да се наругаем. Но много по-полезно е да си кажем: "Окей, сбърках. И какво от това? Човек съм." Прошката е като онзи балсам за душата – първо щипе, после ти става хубаво. Стига да не се превърне в рутина, навик и постоянно извинение.
4. Гафовете внасят цвят
Всичко, което правя сега, изглежда, че е със смисъл и цел. Онези загубени пари може да събуждат вътрешния ми критик, но също така ми позволяват да видя колко много цвят има в живота ми. Без „лошите“ избори светът щеше да е черно-бял. Те са като червеното в шарения килим на живота – натрапчиво, но важно. И от тях понякога излиза най-красивата картина.
5. Помагат ни да разберем какво наистина искаме
Колко пъти разбираме какво НЕ искаме… точно след като сме си го причинили? Не винаги оценяваме нещата, докато не ги загубим. Също така обикновено не знаем какво искаме, докато не се сблъскаме с обратното.
Пример: не искам повече клиенти, които ми пишат в 22:47 с „една бърза задачка“.
Болката е като фенерче – осветява желанията ни.
6. Дават ни усещането, че сме на шофьорското място
Окей, може би ще се блъснете леко в бордюра. Но не сте били на задната седалка в кола, карана от чуждо "трябва". Вие си го решихте. А това значи свобода.
7. Научават ни да забелязваме хубавото
Не можем да се насладим напълно на малките неща в живота, без да се преживели някои предизвикателства и трудности. След драма №56 започваме да оценяваме спокойното пиене на кафе сутрин. Или обаждането от приятел. Или тишината.
Без буря няма как да забележим слънцето.
8. Ти ≠ решенията ти
Ние сме повече от тях. Много повече. Един избор не е цялата ни същност. Той е просто момент. А всеки от нас е цяла вселена от избори, мечти, сривове и възходи. Не всички решения ще се окажат сполучливи, но всяко от тях дава възможност да преосмислим мисленето си и това, което наистина сме.
9. Няма такова нещо като „грешно решение“ – има само опит
Всеки път, когато оная злобна лелка от съседското събрание започне да дудне дали не сме сбъркали – си кажете: „Учебна мисия. Следваща спирка: по-мъдрата ми версия.“
10. Сами решаваме какво значение да придадем на случилото се
Някой веднъж ми каза: „Нещата не се случват по някаква причина, ти създаваш причината от това, което се е случило“. Отначало не бях сигурна как се чувствам по този въпрос, тъй като част от мен вярва, че всъщност нещата се случват с причина. Но когато погледнем назад към живота си, тази причина може да се окаже очеизвадна. Понякога причината идва по-късно. Понякога ние я създаваме. Но винаги имаме избор - да останем в самосъжаление… или да изстискаме смисъл от лимона.
Какво да правим с вината, когато се появи?
Да ѝ благодарим.
Да, звучи абсурдно. Но вината показва, че ви пука. Че имате морална система, ценности, съвест. Вината е като аларма – не е тук, за да ви мъчи, а за да ви събуди.
Да я поставим на пауза и да се попитаме:
- „Какво научих?“
- „Какво решение ще взема следващия път?“
- „Как мога да го поправя, ако това е възможно?“
Да спрем да повтаряме драмата.
Да не ѝ даваме още сцени. Вече знаем финала. Достатъчно репетиции имахме. Забравете филма. Излезте навън. И се върнете към живота, който се случва точно сега.
💡 Мъничка идея:
Следващия път, когато усетите вината да се приближава с грим и осъдителен поглед – посрещнете я като стара позната. Кажете ѝ: „Благодаря ти, че ми напомни, че съм човек. Но днес имам други планове.“
И ако сте в период, в който си казвате: „Ей, това не беше най-блестящото ми решение…“ – знайте, че сте в добра компания. Всички минаваме оттам.
Ако ви се иска да погледнете по-ясно напред, без да се спъвате в миналото, да подредите мислите си или просто да чуете нова перспектива – пишете ми. Това е част от моята работа – да помагам на жените да си върнат фокуса, ритъма и доверието в себе си. Без вина. Без драма. С лекота. 💛
Разкажете ми – случвало ли ви се е да се обвинявате за нещо с месеци? Какво научихте от това?
Споделете в коментар, имейл или съобщение – чета с внимание. (най-ценната валута, нали помните?)
Споделянето е грижа. Ако си взехте нещо - изпратете на приятел.
От усмихнатата страна на Живота винаги е по-хубаво!
Ваша Happy DO ッ
* консултант, инструктор, треньор и асистент по щастливи случвания
Коментари