Научих...

Научих, че не можеш да накараш някой да те обича. Можеш само да бъдеш някой, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другия.

• И започнах да обичам най-много себе си.

Научих, че без значение колко те е грижа, на някои хора просто не им пука.

• Но това не ме накара да спра да ме е грижа.

Научих, че отнема години, за да изградиш доверие, и само секунди, за да го разрушиш.

• А понякога това доверие спира да ти е нужно. 

Научих, че не е важно какво имаш в живота си, важното е кого имаш в него.

• Или нямаш...

Научих, че можеш да разчиташ на обаянието си около петнайсет минути. След това е по-добре да знаеш нещо.

• И не съм спряла да искам да знам и да уча.

Научих, че не трябва да сравняваш себе си с най-доброто, което другите могат да направят, а с най-доброто което ти можеш да направиш.

• Всички сме уникално различни. Ако някой е добър в нещо, аз съм добра в друго. И заедно можем да постигнем много повече.

Научих, че не е важно какво се случва с хората. Важното е какво правят те по въпроса.

Научих, че за секунда можеш да извършиш нещо, заради което ще те боли цял живот.

Научих, че колкото и прецизно да режеш, винаги ще има две страни.

• И колкото по-рано го осъзнаете, толкова по-добре ще живеете.

Научих, че отнема много време да станеш човека, който искаш да бъдеш.

• Някои неща ги осъзнах след 50. Не спирам да се уча и да се подобрявам.

Научих, че е много по-лесно да реагираш, вместо да помислиш.

• Повярвайте ми, добре обмислените думи имат много повече сила от хвърления мраморен пепелник.

Научих, че трябва винаги да се разделяш с тези, които обичаш, с думи на любов. Може пък това да е последният път, когато се виждате.

• Никога няма да забравя как се разделихме последният път с татко... сякаш и двамата знаехме, че няма да се видим повече. А не бяхме се прегръщали с години... 

Научих, че можеш да продължиш напред дълго, след като си решил че повече не можеш.

Научих, че сме отговорни за това, което правим независимо какво чувстваме.

Научих, че или контролираш отношението си към хората, или то те контролира.

• Някои хора просто приемат, че така са се родили и не желаят промяна или израстване. Приемам и продължавам напред, дори и без тях.

Научих, че независимо колко страстна и буйна е една връзка отначало, страстта отминава и добре би било да има нещо друго, което да заеме мястото ѝ.

Научих, че герои са хората, които правят това, което трябва се направи, когато трябва да се направи, независимо от последствията.

Научих, че да се научиш да прощаваш изисква практика.

• Отне ми години да разбера, че прошката е нужно да дам на себе си. Някои неща мога да забравя, но не мога да простя.

Научих, че има хора които искрено обичат, но просто не знаят как да го покажат.

Научих, че парите са калпав начин да си мериш успеха.

• Мисията ти в живота говори много повече.

Научих, че с най-добрия си приятел можем да правим всичко или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно.

• Благодаря на моите, че ги има.

Научих, че понякога хората, които очакваш да те ритнат докато си на земята, ще бъдат тези, които ще ти помогнат да станеш пак.

• Загубих очакванията си много млада. Вярвам, че у всеки има добро. 

Научих, че понякога, когато сме ядосани имаме право да бъдем ядосани, но това не ни дава право да бъдем жестоки.

• Разбрах това по болезнения (за мен) начин.

Научих, че истинското приятелство продължава да расте дори през големи разстояния. Същото се отнася и за истинската любов.

• Понякога дори повече...

Научих, че понеже някой не те обича по начина, по който ти искаш да те обича, това не означава че не те обича с цялото си сърце.

Научих, че зрелостта много повече зависи от това какъв опит си придобил и какво си научил от него, и много по-малко от това колко рождени дни си празнувал.

Научих, че никога не трябва да казваш на дете че мечтите му са невъзможни или странни. Малко неща са по-унизителни, а и каква трагедия би било, ако ти повярват.

• Така спрях да шия своите "изчанчени" дрехи и да плета енергийните си пана. И все още съм странната в семейството.

Научих, че семейството ти няма винаги да те подкрепя. Може да изглежда странно, но хора, с които не си роднина могат да се грижат за теб и да те обичат, и да те научат отново да вярваш на хората. Семействата не са биологични.

• Това е моят живот. Но вървя по моя път въпреки това. И благодаря за това!

Научих, че колкото и добър приятел да ти е някой, той ще те наранява от време на време и трябва да му прощаваш за това.

Научих, че не винаги е достатъчно да ти простят другите. Понякога трябва да се научиш ти самият да си прощаваш.

• Не очаквам прошка, давам си я. И живея така, че да не ми се налага някой да ми дава такава.

Научих, че независимо колко лошо ти е разбито сърцето, света не спира заради мъката ти.

Научих, че произхода и обстоятелствата може да са повлияли на това кои сме, но не са отговорни за това кои ще станем.

Научих, че понякога когато приятелите ми се карат, се налага да взема страна, дори и да не искам.

Научих, че само защото двама човека се карат не значи, че не се обичат. И че само защото не се карат, не значи че се обичат.

Научих, че понякога трябва да поставиш човека преди неговите действия.

Научих, че няма нужда да променяме приятелите си, ако разберем че приятелите се променят.

Научих, че не трябва да бъдем толкова настоятелни да открием някоя тайна. Тя може да промени живота ни завинаги.

Научих, че двама човека могат да гледат едно и също нещо, а да виждат нещо съвсем различно.

Научих, че колкото и да се опитваш да защитиш децата си, все нещо ще ги нарани ... и това ще нарани и теб.

• За това уча моето дете как да се справя с болката.

Научих, че има много начини да се влюбиш и да останеш влюбен.

Научих, че независимо от последствията, тези които са честни със себе си стигат по-далеч в живота.

Научих, че независимо колко приятели имаш, ако ти си тяхната опора, ще се чувстваш самотен и изгубен, когато те са ти най-нужни.

• Но тогава се появяват онези, които не си очаквал, че ще се появят. Вселената не търпи празно - ако си дал, ще получиш. 

Научих, че живота ти може да бъде променен за часове, от хора които дори не те познават.

Научих, че дори, когато мислиш, че нямаш какво повече да дадеш, когато приятел повика за помощ, ти ще намериш сили да помогнеш.

Научих, че писането, както и говоренето, може да облекчи емоционалната болка.

• Дневниците са моето ежедневие, което се опитвам да предам и на вас.

Научих, че парадигмата в която живеем, не е всичко, което ни е предложено.

• Като с рязането с ножа и двете страни. Винаги търся и други източници.

Научих, че грамотите на стената не ни правят почтени човешки същества.

Научих, че хората, на които държиш най-много в живота, ти биват отнети твърде рано.

• И не е нужно да си отидат от този свят. Понякога животът ни поставя в различни плоскости, развиваме се с различна скорост и пътищата ни просто се разделят. 

Научих, че въпреки че думата "любов" може да има много различни значения, тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.

• Или неадекватно и придружена с физическо насилие.

Научих, че е трудно да се определи къде да се тегли чертата, между това да бъдеш добър и да не нараниш чувствата на хората и това да защитаваш това, в което вярваш.

• Вече не се и опитвам. Чувствата и реакциите на другите са си тяхна грижа.

А ти какво научи? Сподели в коментарите 👇‍‍

От усмихнатата страна на Живота винаги е по-хубаво - Happy DO ッ

Автор: неизвестен
Бележки под линия: лични
Снимка: личен архив