Най-трудните взаимоотношения имаме с най-добрите си учители.
Има хора, които ви обичат. Много при това. Но не ви харесват. Дразните ги със всеки свой дъх. Каквото и да направите е грешен ход и само влошава нещата. Сега вече знам, че няма смисъл да правим каквото и да е, защото проблемът не е наш.
Има хора, които ви обичат, но ви завиждат. Смятат, че вие сте получили незаслужено и с лекота всичко, което се полага на тях. Такива хора не хвърлят усилия да получат нещо от това, което смятат, че им трябва, не желаят да почерпят от вашия опит, не питат за жертвите, които сте направили, трудът, който сте положили, не се лишават от нещо важно, за да получат благата, които смятат, че имате вие. Не! Те просто си седят и се самоизяждат. Тук също няма какво да направим за да им помогнем.
Има хора, които ви обичат, но ненавиждат дадени черти от характера ви. Използват всеки удобен момент, за да ударят на челото ви някое ваше "провинение". Това са хората, които разпознават във вас своите собствени пороци. Съдят строго и жестоко. Вместо да канализират енергията си в това, да изкоренят тези качества от себе си, се мъчат да го направят с вас. Излишна загуба на време и енергия бих казала аз. Характер не се променя, характер се приема.
Има хора, които нямат мечти. Нямат хоби, нямат въображение, нямат емоции. Такива хора се приобщават към вас, защото ви обичат и уважават вкуса, стила и уменията ви и се качват на вашите мечти. Понякога дори ги надхвърлят. И все пак това не им носи удовлетворение, защото за тях мечтите нямат корена, който е необходимо да бъде засят, за да ви зарадва цветът. Такива хора са безобидни, а и според мен малко нещастни. Обичайте си ги, никога няма да ви навредят.
Има хора, които постоянно идват и искат съвет. Ти се пениш, прилагаш доводи, рисуваш бъдещето в няколко възможни варианта...губиш си времето. Те пак си правят, каквото са решили преди да дойдат при теб.
Сега знам: Идват, защото те харесват и уважават мнението ти и теб, но не са готови за промяна.
За това: Няма нужда от съвети. Нито отсрещния, нито ние имаме нужда от това. Чиста загуба на време е.
Има хора, които са щастливи само, когато са нещастни. Каквото и да им се случи в този прекрасен живот, те намират в него горчилка и и се отдават с цялото си красноречие, драматизъм и чувствителност. Те са малко опасни за някой, който трудно поддържа душевното си равновесие. Колкото и да ви обичат такива хора, замислете се много ли ви трябват в живота.
Има и други хора. Те са до вас, защото сте им интересен и забавен. Те учат от вас, а вие от тях. Допълвате се добре и се придружавате в живота дълго и безпрепятствено. Тях не ги дразнят онези черти от характера ви, за които говорихме по-горе. Те ги приемат леко, с малко насмешка и приятелски сарказъм. Ако прекалите ви прекъсват и казват:
-Това което говориш са глупости, помисли малко, умен човек си, ще разбереш.
Или:
-Докато правиш това постоянно, ще получаваш постоянно същия резултат, ти решаваш.
Или:
-Помисли как се чувства отсрещния. Аз съм бил на неговото място и знам. Не си прав, не се навивай!
Или/на това много сме се смяли/:
-Ти днес като излизаше, погледна ли се в огледалото?
Или, каквото и да било друго, което ще ти помогне да разбереш ситуацията. Не, че ще се промениш, а просто ще разбереш. На един по-късен етап в живота, тези неща са важни.
Такива хора са цели. Те нямат нужда от вас, за да крачат по пътя си. До вас са, защото им е хубаво с вас. Защото взаимно попълвате емоционалните си запаси, защото сте за тях точно такъв коректив, какъвто са те за вас, и.... защото няма нужда от причина - просто сте заедно и това е. До когато, до тогава.
Има всякакви хора в живота ни. Повечето ни обичат, а и ние тях. Човешките отношения са странно нещо. Обясненията се коренят дълбоко във всеки един от нас и си имат логически причини, които само Фройд може да обясни. И аз, както виждате 🙂
Каквито и да са тези причини, никога не трябва да забравяме, че според една философия, която аз отдавна прегърнах, защото е близка до моите виждания, душите ни се обичат. И това е основното. Просто тук, на Земята, ние идваме, за да научим определени уроци. За всеки различни. И всички тези хора, с които съзнателно сме се заобиколили, са нашите учители. Най-трудните взаимоотношения имаме с най-добрите си учители.
Това е, което си мисля днес - 01.12.2023
автор: Нора Ардашева *Шинорик
Книгата на Нора "Жълтата стрелка" за нейния Път по Камино и към себе си